Има теми, по които политиците говорят предпазливо. Отбраната не е от тях.
„Войната вече ни е до главите.” Не е метафора. Не е реторика за предизборна кампания. Това е оценката ми на човек, който заседава в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент. Горд съм да съм единственият българин с пълноправно членство в нея от създаването ѝ.
България стои пред прозорец на възможности, който няма да остане отворен вечно. Въпросът е само дали ще възползваме.
Приказката с Америка приключи.
Десетилетия наред Европа е живяла с удобната илюзия, че сигурността е нечий друг проблем. НАТО ще се погрижи. САЩ ще ни пазят. Ние само трябва да се развиваме.
Тази приказка приключи.
Промяната в ангажимента на Вашингтон е недвусмислен сигнал, че Европа трябва да се погрижи за себе си. ЕС е създаден от руините на Втората световна война с идеята за мир, а не за въоръжаване. Но геополитическата реалност не се интересува от учредителните договори. И сега Европа догонва с бързи темпове изпуснатото.
Къде стои България?
Тук идва частта, за която се говори твърде малко в публичното пространство.
България не е само страна, която се нуждае от защита. България е страна, която може да я осигури и да спечели от това икономически. Само за 2023, Българската военна индустрия е реализирала продукция за 2,5 милиарда евро. Това означава само едно – че България е в много по-силна позиция, отколкото повечето си дават сметка.
Заедно с Полша и Чехия, България е сред държавите с най-голям потенциал да доставя отбранителна продукция за целия Европейски съюз. Имаме заводи. Имаме капацитет. Произвеждаме боеприпаси, бронирана техника и компоненти, търсени на пазар, който изведнъж е станал огромен. Единственото, което все още не произвеждаме, са самолети и танкове, като за второто имаме немалък потенциал.
Освен това, България заема стратегическа географска позиция. Коридорът от пристанище Дуръс в Албания, през Скопие и София до Бургас и Варна, е гръбнакът на отбраната на Източния фланг на НАТО. Магистралата Бургас-Варна не е просто инфраструктурен проект – тя е стратегически приоритет за сигурността на целия Съюз.
Какво трябва да се случи?
Имам възможността да работя активно по решенията.
Девет български компании бяха представени в Брюксел пред европейски партньори и институции. Целта е конкретна: България да се позиционира като незаобиколим доставчик в европейската отбранителна верига – преди другите да са заели това място.
Инвестициите в отбрана не са в противоречие със социалните разходи. Те създават работни места, повишават заплатите и носят икономически растеж. Това не е разход. Това е вложение.
Прозорецът е отворен. Засега.
Грижата за отбраната не е сезонна работа, която се върши само когато войната е в задния двор. Нужни са десетилетия последователни инвестиции и поне две-три правителства с идентична визия, за да се изгради реален капацитет.
България има потенциала. Има индустрията. Има географската позиция. Има човек в сърцето на европейската отбранителна архитектура.
Единственото, което все още липсва, е политическата воля да не се изпусне моментът.