Андрей Новаков е категоричен: темата изисква директност.
България е на ръба да изгуби милиарди европейски средства. Не заради лоши закони. Не заради Брюксел. Заради нас самите.
За две години от Плана за възстановяване и устойчивост са получени едва 42 милиона лева от налични 6,9 милиарда. Това е по-малко от 1%. Говорим за пари, предназначени за болници, пътища, дигитализация, образование. Пари, за които България е преговаряла, за които е поела ангажименти и за които всеки български данъкоплатец е имал правото да разчита.
Вместо това — поредица от избори, служебни кабинети и политически патови ситуации. Докато се въртим в кръг, срокът тече.
Защо е тревожно?
По оценката на Новаков поне половината от тези средства вече са в риск. Не е хипотеза — това е реалността, когато проектите не стартират навреме, когато администрацията се сменя непрекъснато и когато политическата воля липсва.
Тези пари не са подарък. Те идват с условия, срокове и отчетност. Европейската комисия не чака вечно. И когато срокът изтече, ще е изтекъл — без изключения.
Еврото не е различно
Новаков наблюдава с безпокойство как темата за еврото се превръща в политическо оръжие. Страховете са разбираеми. Но историческите факти са ясни: няма нито една държава, която дългосрочно да е пострадала от въвеждането на еврото. Напротив. Стабилността, достъпът до капитали и защитата от валутни кризи са реални ползи — не обещания.
От 1989 г. до ден днешен пълното интегриране на България в Европейския съюз е националният приоритет, следван най-последователно. Еврото е следващата стъпка от този път. Да я спре сега, в последния момент, заради политически страхове — би означавало да се предадат десетилетия труд.
Какво трябва да се случи?
Необходимо е стабилно правителство. Не перфектно — стабилно. Правителство, което стои достатъчно дълго, за да подпише договори, да изпълни проекти, да отчете резултати. България няма девет живота, за да си позволи още експерименти.
Топката е на нашата територия. И часовникът върви.