Г-н Новаков, темата за България и Румъния в Шенген придоби и нова посока. Румънският евродепутат Мариан Маринеску е отправил питане до ЕК за възможността да падне границата между България и Румъния. Българските евродепутати как гледате на това?
Това беше идея, която обсъдихме с Мариан още преди два месеца в Страсбург. Още тогава все по-често се чуваше, че България и Румъния няма да бъдат приети в Шенген. Той ми спомена за идеята и аз се радвам, че го подкрепих още от самото начало да направим така, че от двете страни на Дунав държавите да са готови да премахнат граничния контрол. Това не е нещо, което сме обсъждали с други, защото още не е излязло от рамките по Комисията по транспорт в ЕП. Но трябва да го направим, защото е ненормално между две държави членки на Европейския съюз да има митнически и граничен контрол, който да създава двудневни опашки и от двете страни. Лично аз се надявам на положителен отговор на Европейската комисия на този въпрос. Също така и подкрепата, която получаваме от общински съвети и от двете страни на границата, ми дава увереност, че хората са готови на тази крачка. България и Румъния могат да премахнат границата помежду си и това няма да противоречи на правилата в ЕС.
Какви стъпки предприемаме от българска страна?
Не мисля, че към момента се приемат някакви мерки от българска страна. Не съм чувал да се коментира идеята освен от Общинския съвет в Добрич. Не съм чул идеята да е припозната от Министерството на вътрешните работи или на външните работи. Но се надявам на развитие след отговора на Европейската комисия.
Може ли това да се регламентира чисто юридически само между правителствата на двете страни…
На първо четене от това, което виждам, ние не нарушаваме шенгенското споразумение, защото не сме част от него, ако премахнем ограничението на границите. Второ, ние не спираме да пазим външните граници на Европейския съюз, не нарушаваме и договорите за функциониране на Европейския съюз. Просто това може да е двустранно споразумение между нашите държави. Ние продължаваме да си пазим границите със Северна Македония, с Гърция, с Турция. Правим единствено свободно пътуването през „Дунав мост“ 1 - Русе-Гюргево, и „Дунав мост“ 2 - Видин-Калфат. Така че нещата може чисто юридически да се уредят само между двете държави. След като може да се споразумеем с трети държави - като Швейцария, например, защо да не можем да го направим между нас и Румъния. Примерно, вие сте във Фридриксхафен на Боден зее и спокойно може да се качите на корабче и да отидете до Швейцария без всякакъв граничен контрол. И тук става въпрос, че излизате дори от границите на Европейски съюз. А при нас – между България и Румъния, става въпрос за нещо, което е на територията на Европейския съюз. Говорим само за два гранични пункта, които са на мостове. Отказвам да приема, че има как да пътуваш между Страсбург и Кел с трамвай и на едната спирка да си във Франция, а на другата спирка да си в Германия. В същото време ние да не можем да постигнем това нашите камиони да не стоят в жега и студ по два дни на границата, при положение че не излизат от Европейския съюз.
Говорили ли сте с другите български евродепутати. Има ли единомислие по темата?
Все още не сме го обсъждали, но се надявам това нещо да се случи. Аз ще поискам тази точка да бъде вкарана в дневния ред на заседанията на българската делегация още през януари и тогава ще разбера какво мислят колегите. Съмнявам се да има против. Да, идеята може и да звучи радикално, но изключително несправедливо бе това, което се случи с двете държави в началото на декември и не може да го оставим без реакция.
Какво ще се промени с отпадането на границите…
Румъния и България ще се чувстват помежду си в Шенген. Да, на този етап към Гърция такова нещо няма да може да се случи, но поне опашките на „Дунав мост“ 1 и 2 ще ги няма - за бизнеса ще е по-добре, за туристите, за търговията, за транспортния бранш това ще бъде огромно облекчение. 200 евро на ден губи камион на транспортна фирма, който чака на „Дунав мост“, за да премине. Това са 200 евро, които може да отидат за заплати, за лизинг, за гориво, за лични и т.н. И се губят пари, защото камионът не се движим, а му тече времето за управление. Представете си колко пари, които вместо да бъдат инвестирани в българската икономика, се изпаряват във въздуха, защото има опашки - дали на Бяла, дали на Русе, дали на Видин и т.н.