Интервю за БТА
Възможно ли е, според Вас, предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост с оглед удължаването на живота на въглищните централи у нас поне до 2038 г.?
Не бих си позволил да спекулирам с бъдещето на заетите в сектора, ако не съм видял конкретно предложение за изменение на Плана. Липсва санитарният минимум прозрачност и добро управление. Никой не е виждал и чувал идеите по евентуалното изменение на Плана. Те трябва да бъдат предложени за обществено обсъждане и когато има съгласие, Народното събрание да даде мандат за преговори с Европейската комисия (ЕК). Един министър не отива в Брюксел със своите собствени идеи или тези на служебното правителство. Той трябва да е носител на национално съгласие. Ако зад идеите по изменението на Плана стоят милиони българи, това ще е ясно послание за ЕК. Ако е скалъпена набързо инициатива "на тъмно", ЕК също ще разбере. Тогава си гарантираме отказ за изменение.
Отделно от това, нормативната пътека за изменението е ясна и ще отнеме време. Ако до Великден имаме идеите и общественото съгласие по тях, трябва да има преговори с ЕК през пролетта. Комисията трябва да направи предложение до Съвета, който да одобри изменението. После следват обществени поръчки, сключване на договори, изпълнение и въвеждане в експлоатация на изграденото. Тоест по отношение на Плана, 2023-а ще бъде изгубена година за големи проекти в българската енергетика.
Как евентуална промяна в тази посока би се вписала в Зелената сделка на ЕС? Има ли други страни, които биха поискали и/или биха подкрепили подобни изключения?
Понякога, когато в Европейския парламент работим по европейско законодателство, имаме красноречив израз - че е заприличало на коледна елха поради множеството изменения и идеи. Така и българският план заприлича на лаборатория за хрумки, което е видно и от Брюксел. ЕК и Съветът няма да си позволят с лека ръка да създадат прецедент с такива изменения, защото другите държави също биха се възползвали, а това може да разклати амбициите по зеления пакт и да доведе до значително забавяне в изпълнението на плановете и инвестирането на ресурса. Образно казано, настроението е, че "кутията на Пандора" трябва да остане затворена възможно най-дълго. В тази връзка всяко искане за изменение ще мине през фината цедка на съществуващите критерии, които са заложени в регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост. Неслучайно няма наплив от искания за изменения на национални планове...
Амбицията на България е да бъде приета в еврозоната на 1 януари 2024 г. Какви са настроенията в Брюксел, реалистичен ли е този срок?
Службите на Комисията следят внимателно целия процес и всички негови стъпки и проблеми. Посланието е ясно - имате възможността да станете част от вътрешния кръг на Общността, но сами решавате какво искате да правите с това. Никой няма да хвърли спасителен пояс към страната, ако сами не успяваме да се организираме законодателно и най-вече открито и ясно спрямо хората. Аз вярвам в еврото и в това, че може да изведе българската икономика в по-висока орбита, но също както и с Националния план - ако не обясниш добре на хората, у тях има естествен страх от непознатото, който бива експлоатиран умело от краткосрочни предизборни цели в поредната кампания.
Достатъчно ли е изпълняването на техническите критерии за влизане в еврозоната за реалното приемане на страната ни в общия валутен съюз?
В последните години видяхме как някои от най-големите държави в ЕС не отговаряха на критериите от Пакта за стабилност и растеж, а мнозина други вървят по ръба на заложените критерии и прагове. Въпреки това срещу тях не бяха стартирани процедури за нарушения - доверието между тях, ЕК и другите държави е гарант за това, че всичко ще се нормализира в кратки срокове. Взаимното им доверие и вяра в общата валута бяха по-силни от стриктните правила. Това иде да рече, че ако ЕК и останалите държави приемат България за такъв партньор, моментните колебания в показателите и критериите ще са по-скоро детайл. Затова през последната година и половина правителствата трябваше да работят за името на България, за да може то да работи за самата нея по пътя към еврото.
Шведското председателство на ЕС обеща да включи в дневния ред въпроса за разширяването на Шенген, ако отпаднат възраженията на Хага и Виена. Има ли развитие в тази посока в кулоарите на Брюксел?
За мен приемането на България в Шенген е въпрос на време. Държавата ни е покрила всички технически условия, показали сме воля за реформи и преди всичко - резултати. Личното ми мнение е, че България загуби от вътрешнополитическото разделение вътре в страната и от противоречивите сигнали, които държавата излъчваше, включително в Европейския парламент. Шенген е синоним на доверие - в държавата, в администрацията и институциите й. Затова сега от изключителна важност е да работим заедно и като един на всички фронтове. България трябва да излъчва сигнали на стабилност, за да може да й се вярва.
Какво, според Вас, трябва да направи българската страна, за да преодолее най-накрая съпротивата на Нидерландия, а вече и на Австрия, за приемането ни в Шенгенското пространство?
Както казах, трябва да демонстрираме единство и зрялост. Шенген не е нито единствената, нито последната тема, по която ще има разногласия в Съвета. Пред нас като политици има две важни задачи: да убедим държавите с резерви към България, че сме надежден партньор, на когото може да се разчита. В същото време е пак наша работа, на политиците, да не позволяваме дебатът за приемането на страната ни в Шенген да бъде коз в ръцете на евроскептиците. България е Европа точно толкова, колкото и Германия например. Не бива да допускаме тази дискусия да бъде използвана за подриване на самочувствието на българите като европейци.
Алармирате за заплаха пред производителите на розово масло вследствие на законодателни промени на Европейската комисия. В какво се състои проблемът и как той ще засегне сектора у нас?
Европейският съюз възнамерява да преразгледа законодателството си във връзка със Стратегията за химикали и устойчивост (CSS), която е част от eвропейската Зелена сделка. Етеричните масла са химични субстанции, като според Европейската комисия при определени условия някои елементи в тях могат да имат отрицателен ефект за здравето и околната среда. Това е причината да се обсъждат регулаторни промени, които да се отразят на отглеждането и преработката на растения за производство на етерични масла, както и опаковането и етикетирането на продукта от тях. Опасенията на сектора, а и на местните власти от регионите с концентрация на такова производство са, че промените ще засегнат много малки и средни предприятия, а оттам и традиционния поминък на много региони.
Преди всичко трябва да се каже, че в Европейския парламент все още нищо не е постъпило официално и на този етап не е известно какво конкретно възнамерява да промени Европейската комисия. Засега говорим само за опасения и най-важното е да следим всяко развитие отблизо. Със сигурност ще настояваме за дебат и детайлна оценка за въздействието върху околната среда, ще има разглеждане и позиции на парламентарни комисии, обсъждане на ниво Съвет на ЕС.