top of page

Когато започнем да се държим помежду си достойно, ще получим такова отношение и от другите държави


Г-н Новаков, връщате се от Босилеград. Какъв беше поводът за посещението Ви?

В Босилеград бях по покана на българите, които живеят там. За мене беше важно в навечерието на тези светли празници да бъда с тези хора, за да видят и почувстват, че българската държава и ние, които представляваме България в ЕС, не сме ги забравили. Там са били и други мои колеги, които ги подкрепят за фестивали и други инициативи. Това е една последователна политика, която поддържаме. Там живеят българи, които не са териториално в България от 44-та година. И заради това, че някой е начертал границите през техните дворове не означава, че може да очертае граници и през техните сърца. Те живеят в България, много от тях учат в Кюстендил, следват в София. Тези хора са българи до мозъка на гостите си.


Каква беше за Вас 2022 година?

Трябва да Ви кажа, че не ми се политиканства, не и пред Вашия вестник. С политически слогани няма да боравя. За мен еквивалент да е хубава една година е да бъде спокойна. Не случайно една древна китайска поговорка казва, че да живееш в интересни времена е проклятие. На хората им дотегна от политически боричкания, препирни, болести, инфлация, скъпи горива, скъп ток, скъпи хранителни продукти. Българските семейства се мъчат и много от тях трудно се справят. Дори тези, които имат повече възможности, имат бизнес и дават работни места, страдат от тези разходи. Страдат заради това, че не могат да произвеждат конкурентноспособна стока, която да продават. Годината беше много трудна, каквато беше и 2021-ва. Имаше глътка въздух, може би през лятото, когато не се усещаха толкова високите цени, но сега и в студените месеци…Няма да тъгувам за 2022 година.


Да, някой ще каже, че за всичко това има обективни причини – войната в Украйна, произтичащите от нея финансова и икономическа криза в целия свят, но има ли причини, чисто нашенски за това положение тук, у нас? Защо достигнахме до това положение – в една година да има 4 парламентарни избори и пак да нямаме правителство?

Трябва да скъсаме с ролята на жертва завинаги. Отвън може да се случват всякакви неща, но наша е отговорността да се справяме с тях. Винаги може да намериш някой друг да е виновен, но това не ти помага никак. Надявам се да поговорим и за Шенген, и за Нидерландия. И да си кажем, че другите могат да правят каквото си искат, но да видим какво може ние да направим, за да се случи това нещо. Аз не искам да соча с пръст никого и да бутам по-надолу тази снежна топка, която става все по-голяма и затиска нас, самите. Но вече ножът е опрял до кокала и трябва да седнем, и да си кажем, че повече така не може. Има три неща, около които в България трябва да се обединят всички политици и всички българи. Това са теми, които са национална кауза, като Шенген например. Аз виждам как на хората им дотегна от клетви, от скандали, от обиди, които виждат и чуват от устата на политици по телевизията. Това нещо се предава надолу сред обществото. Давам пример – на единия етаж живеят хора, които са поддръжници на една партия, а над техния етаж – поддръжници на друга партия. И когато видят по телевизията, че представители на тези партии се карат, се отключва агресията – в болници, в училища, на пътя. Тя се провокира от политическия елит. Аз се радвам, че ГЕРБ и лидерът на партията, г-н Борисов имат смирена риторика. С подадена ръка той призова: ”Дайте, хора, ние нямаме претенции, само България да върви напред!” Аз мисля, че това е правилният подход!


Защо, според Вас, ГЕРБ събра толкова много негативи и омраза в другите партии? Какво пропуснахте?

Искреният ми отговор е: ”Не знам!” Факт е, че много се свърши и то в много трудни времена. Може би за част от хората сме останали неразбрани, не сме обяснявали достатъчно, а може би сме се предоверили на техните сетива, които виждаха, че се строи, че заплатите вървяха нагоре..


Войната в Украйна обединява хората от държавите в ЕС, само ние, българите сме разединени, както за нея, така и за Шенген. От коментарите в социалната мрежа разбирам, че заради това една част от нас се чувстват втора ръка сред народите в ЕС. Защо?

Нормално е да се чувстваме така, защото поведението, което демонстрират някои държави, е такова. Но има нещо много важно – другите ще ни уважават толкова, колкото се уважаваме ние самите. Ще ни третират така, както ние се третираме един друг. И, когато излезе на трибуната някой, станал министър-председател преди два месеца и каже: ”България е блато. Оградата е пробита и мигрантите преминават отвсякъде. Ние сме корумпирани! Тук нищо не става и управлението на държавата започва от мен!” Няма защо да се чудим защо след два месеца другите държави говорят същото и го ползват като аргумент да не ни пуснат в Шенген. И това само защото този някой си мисли, че може да натрупа малко повече гласове на следващите избори. Всъщност той плюе държавата, която управлява. Така че, когато ние започнем да се държим помежду си достойно, ще получим такова отношение и от другите държави. Докато ние се боричкаме и плюем един друг, ще се случва това, което се случва. Само един пример ще Ви дам. В ЕП избухна корупционен скандал. Мой колега беше заловен със сума пари, която, доколкото разбирам, трудно може да обясни откъде. Понеже колегата е от Гърция никой не каза: ”Колко корумпирана държава е Гърция! Вижте какво се е случило!” В това разследване е попаднал и бивш колега, който е от Италия. Никой не каза: ”Италия е мафиотска държава, в която има само корупция!” Колегите се рекламират с кулата в Пиза, другите – с плажовете си. Никой не говори за корупция. Ако при нас нещо такова се случи, каквото се случва и в другите държави, изпитваме странно нихилистично чувство новините да започват и да свършват с тази информация. Смяната на жълтите павета се превърна в тема …Това е нещо, което не разбирам, но вярвам, че отговорността тук е на политиците. Време е да покажем, че така не може.


Аз гледах Вашата реч в ЕП, в която Вие коментирахте отношението на държавите към България по отношение на Шенген. Доста категоричен бяхте в оценката си за тяхната несправедливост. Каква беше реакцията на колегите Ви?

Видях един колега австриец, който се срамуваше. Той лично не ми го е казвал, но по всичко личеше, че той се срамуваше. Самият факт, че в залата отсъстваха холандците, говореше достатъчно.


А, според Вас каква е причината за това отношение на Нидерландия към България? Те нямат никакво право да имат такова отношение и не е справедливо, но ние сме допринесли също…


Отдалечава ли се България от възможностите, които предоставя ЕС на своите членове?

Да, за жалост. Не използваме пълния капацитет на парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Оперативните програми още не са тръгнали, а трябваше да тръгнат от 1 януари 2021 година. Не кандидатстваме достатъчно и по другите програми, които са хоризонтални и се управляват от Брюксел…Опитвам се да съм положителен, все пак идват празници, но това не може да не се отчете.


Какви са причините – липса на капацитет, на политическо противопоставяне или…?

Първото е политическото противопоставяне, което доведе до нестабилност в държавата, а от там и до този резултат. В началото егото диктуваше, че не може да се внесе план, който е разработен от ГЕРБ, независимо че той щеше да бъде одобрен веднага и парите ще стигнат до хората. А защо? Имаше положителна оценка от ЕК и можеше да се внесе. Резултатът се видя за жалост. Така че причината, според мен е политическото противопоставяне.


Какво е мястото на България в ЕС, след всичко това, което се случи?

Ще ни бъде трудно да завоюваме отново добри позиции, но всичко зависи от нас. В Европейския парламент има достойни колеги от всички партии, които работят добре, създават име и от там изграждат имиджа на България. Г-жа Мария Габриел е една от най-разпознаваемите активни комисари, която също много помага. Това, което трябва да се случи, е да постигнем политическа стабилност вътре, в България и да изпратим сигнал, че сме приключили с този толкова първобитен и ориенталски подход към политиката. А това да вкарваш политическият си опонент в затвора само защото те е страх, че ще те бие на изборите …!? Аз си мислих, че това са неща, които сме ги оставили някъде през 1944 година и със сигурност няма да продължат след 1990 година, но много неприятно бяха изненадан.


Казахте, че е трудно да се прави политика в България. Каква е Вашата мотивация да правите политика?

Това изпълва живота ми със смисъл. Това да се погрижиш за себе си, за детето си, за родителите си е нещо, което бих могъл да постигна и без да се занимавам с политика и тогава какво..? Нима сме се родили само, за да се нахраниш и да създадеш поколение? Не е малко, но това, което на мен ми дава стимул да стана сутрин в 6, за да може в 8 да съм на работа, е, че съм направил нещичко, с което съм допринесъл България да бъде малко по-богата държава. Тук да се живее малко по-добре заедно с много други хора. Едва ли има по-възвишена цел от това да се посветиш на работа за някой друг. От това, което виждам е, че в чужбина на тази работа се гледа с огромно уважение. Никой не е доживял да види благодарност, но въпреки всичко твоето собствено удовлетворение, че си направил за някой друг нещо – малко или много, колкото са ти стигнали силите, е без аналог, без алтернатива.


Каква искате да бъде 2023 година?

Надявам се да бъде здрава, защото дадохме много свидни жертви с тези болести, които ни нападнаха през последните две години и да видя смирение между партиите в Народното събрание. Не е чудно, че има само 8% доверие в Народното събрание. Даже не знам как и това е постигнато, при положение, че толкова много негативизъм и омраза се излива там. Трябва всеки да свали по една октава надолу и да бъде малко по-смирен. Да се има предвид, че и другият го е родила майка, и той има семейство, и има граници, които не трябва да се прескачат.


Какво ще пожелаете на читателите на в.”Росица”?

Радвам се, че с читателите на най-стария регионален вестник в страната, който продължава да се издава и в хартиен вариант, споделяме много общи неща. Затова им желая да са здрави, но и да не губят кураж и да не им липсват смели мечти. Като си говорим за смели мечти искам да Ви кажа нещо, което публично съм говорил само веднъж – вкарах едно изменение и допълнение към регламент на ЕС за международните транспортни коридори, с което поисках европейско финансиране за изграждане на канал Русе-Варна. Той би променил географската карта на Европа. Става дума за проект, който би помогнал следващите 100 години България да бъде лидер в този регион по отношение на транспорт и свързаност.


И като заговорихме за транспортна свързаност няма как да не Ви попитам и за съдбата на тунела под Шипка?

Проект от времето на Фердинант. Мисля, че 130 години по-късно е дошло време да го пробием. Надявам се силно някой министър да не се събуди накриво някоя сутрин и да каже: “Не ми харесват точно тези две платна, ще спрем да го копаем докато измисля как точно да стане.” И да минат още три години. Имаме прецедент – имаме пари за тунела по ОП “Транспорт“, изграден е вече обходен път, избран е изпълнител, има одобрен проект. Само трябва да го пробием – все пак говорим за 4-5 км, а не за 40-50 км.


Става въпрос за 3 200 метра – това е дължината на тунела.

3 километра и 200 метра не могат да се прокопаят за 130 години !?

Kommentare


bottom of page