Има теми, по които политиците говорят предпазливо. Отбраната не е от тях.

„Войната вече ни е до главите.” Не е метафора. Не е реторика за предизборна кампания. Това е оценката ми на човек, който заседава в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент. Горд съм да съм единственият българин с пълноправно членство в нея от създаването ѝ.

България стои пред прозорец на възможности, който няма да остане отворен вечно. Въпросът е само дали ще възползваме.

Приказката с Америка приключи.

Десетилетия наред Европа е живяла с удобната илюзия, че сигурността е нечий друг проблем. НАТО ще се погрижи. САЩ ще ни пазят. Ние само трябва да се развиваме.

Тази приказка приключи.

Промяната в ангажимента на Вашингтон е недвусмислен сигнал, че Европа трябва да се погрижи за себе си. ЕС е създаден от руините на Втората световна война с идеята за мир, а не за въоръжаване. Но геополитическата реалност не се интересува от учредителните договори. И сега Европа догонва с бързи темпове изпуснатото.

Къде стои България?

Тук идва частта, за която се говори твърде малко в публичното пространство.

България не е само страна, която се нуждае от защита. България е страна, която може да я осигури и да спечели от това икономически. Само за 2023, Българската военна индустрия е реализирала продукция за 2,5 милиарда евро. Това означава само едно – че България е в много по-силна позиция, отколкото повечето си дават сметка.

Заедно с Полша и Чехия, България е сред държавите с най-голям потенциал да доставя отбранителна продукция за целия Европейски съюз. Имаме заводи. Имаме капацитет. Произвеждаме боеприпаси, бронирана техника и компоненти, търсени на пазар, който изведнъж е станал огромен. Единственото, което все още не произвеждаме, са самолети и танкове, като за второто имаме немалък потенциал.

Освен това, България заема стратегическа географска позиция. Коридорът от пристанище Дуръс в Албания, през Скопие и София до Бургас и Варна, е гръбнакът на отбраната на Източния фланг на НАТО. Магистралата Бургас-Варна не е просто инфраструктурен проект – тя е стратегически приоритет за сигурността на целия Съюз.

Какво трябва да се случи?

Имам възможността да работя активно по решенията.

Девет български компании бяха представени в Брюксел пред европейски партньори и институции. Целта е конкретна: България да се позиционира като незаобиколим доставчик в европейската отбранителна верига – преди другите да са заели това място.

Инвестициите в отбрана не са в противоречие със социалните разходи. Те създават работни места, повишават заплатите и носят икономически растеж. Това не е разход. Това е вложение.

Прозорецът е отворен. Засега.

Грижата за отбраната не е сезонна работа, която се върши само когато войната е в задния двор. Нужни са десетилетия последователни инвестиции и поне две-три правителства с идентична визия, за да се изгради реален капацитет.

България има потенциала. Има индустрията. Има географската позиция. Има човек в сърцето на европейската отбранителна архитектура.

Единственото, което все още липсва, е политическата воля да не се изпусне моментът.

За първи път в 70-годишната история на европейската интеграция беше създадена постоянна Комисия по сигурност и отбрана. Андрей Новаков е един от членовете ѝ — и един от малкото българи, които участват пряко в изграждането на европейската отбранителна политика.

Но какво точно означава това на практика? И защо изобщо има значение за теб?

Как работи Европейският парламент?

За да разбереш защо тази новина е важна, трябва първо да разбереш как ЕП взима решения.

Европейският парламент не е като националните парламенти. Той не гласува закони за данъци или пенсии — тези неща остават в правомощията на всяка държава. ЕП работи с регламенти и директиви, които определят общи правила за всичките 27 членки — правила за качество на въздуха, права на пътниците, стандарти за строителство, финансиране на региони.

Работата се организира в специализирани комисии — като парламентарни подкомитети. Има комисии по бюджет, транспорт, земеделие, граждански свободи и десетки други. Всяка комисия изготвя доклади, предлага промени в законодателството и контролира Европейската комисия в своята сфера.

До тази година нямаше постоянна комисия по отбрана. Темата съществуваше, но беше разпределена между различни органи — без фокус, без ресурс, без реална тежест.

Защо точно сега?

Войната в Украйна промени всичко. Европа осъзна, че десетилетия е разчитала на американската армия като гарант на сигурността си — и че това не може да продължава вечно.

Новаков го казва директно: „Притиснати сме от обстоятелствата.” Новата комисия е признание, че ЕС трябва да изгради собствен отбранителен капацитет — и то бързо.

Какво прави тази комисия конкретно?

Комисията по сигурност и отбрана работи по три основни направления. Първото е законодателство — разработва правила за европейско съвместно финансиране на отбранителна техника, за стандартизация на оръжейни системи и за координация между армиите на държавите членки. Второто е бюджет — ЕС за първи път в историята си отделя значителни средства директно за отбрана, а комисията участва в разпределението им. Третото е контрол — следи как се изпълняват отбранителните програми и дали парите отиват там, където трябва.

Какво означава това за България?

България има нещо, което много западноевропейски страни нямат — работеща отбранителна промишленост. Заводи, които произвеждат боеприпаси, техника и оборудване, търсени в целия ЕС и НАТО в момента на най-висок спрос от десетилетия.

Новаков вече е организирал посещение на европейски евродепутати в български отбранителни предприятия и е представил девет български компании в Брюксел. Целта е ясна: да се позиционират като ключови доставчици в европейската отбранителна верига — преди другите да са се наредили на опашката.

Историята рядко дава такива прозорци. Засега той е отворен.

Евродепутатът Андрей Новаков прекъсна заседание на Бюджетната комисия в ЕП, за да постави директно въпроса: как е възможно служебно правителство, натоварено единствено да организира честни избори, да смени за една нощ 28 областни управители — хора, пряко отговорни за управлението на стотици милиони европейски средства?

Какво се случи?

На заседанието на Бюджетната комисия Новаков официално сезира Европейската сметна палата — органът, който контролира как се харчат парите на европейските данъкоплатци. Искането му е ясно: институцията да следи изкъсо разпределението и усвояването на европейски фондове в България, а при необходимост — да се намеси.

Поводът е конкретен. Служебното правителство, което по дефиниция трябва да управлява в режим на минимална намеса, е извършило масова смяна на областни управители в цялата страна. Новаков посочи пред колегите си в ЕП, че новоназначените са „100% партийни активисти” — хора без гаранция за приемственост, без доказан административен капацитет и без независимост от партийни интереси.

„Много често в нашите комисии говорим за приемственост и административен капацитет, когато стане въпрос за управление на европейски средства. Държавата, която познавам най-добре, от вчера има много негативен пример”, заяви Новаков пред европейските си колеги.

Защо това има значение за обикновения българин?

Областните управители не са просто административни фигури. Те участват пряко в координацията и изпълнението на проекти, финансирани от европейски фондове — пътища, болници, училища, ВиК инфраструктура. Смяната им в разгара на изборен процес и без ясна обосновка поставя под въпрос стабилността на десетки активни проекти.

Ако Европейската сметна палата установи нередности, последствията могат да бъдат сериозни — от замразяване на плащания до връщане на вече усвоени средства.

Какво следва?

Европейската сметна палата е независима институция и не е задължена да действа по всеки сигнал. Но публичното му отправяне от трибуната на ЕП е политически акт с тежест. То изпраща ясен сигнал: случващото се в България не остава незабелязано в Брюксел.

Новаков е категоричен: „Призовавам Европейската сметна палата да следи изкъсо положението. Ако се наложи, да се намесят, за да гарантират правилното управление на парите на данъкоплатците в Европа.”

България е на ръба да изгуби милиарди европейски средства. Не заради лоши закони. Не заради Брюксел. Заради нас самите.

За две години от Плана за възстановяване и устойчивост са получени едва 42 милиона лева от налични 6,9 милиарда. Това е по-малко от 1%. Говорим за пари, предназначени за болници, пътища, дигитализация, образование. Пари, за които България е преговаряла, за които е поела ангажименти и за които всеки български данъкоплатец е имал правото да разчита.

Вместо това — поредица от избори, служебни кабинети и политически патови ситуации. Докато се въртим в кръг, срокът тече.

Защо е тревожно?

По оценката на Новаков поне половината от тези средства вече са в риск. Не е хипотеза — това е реалността, когато проектите не стартират навреме, когато администрацията се сменя непрекъснато и когато политическата воля липсва.

Тези пари не са подарък. Те идват с условия, срокове и отчетност. Европейската комисия не чака вечно. И когато срокът изтече, ще е изтекъл — без изключения.

Еврото не е различно

Новаков наблюдава с безпокойство как темата за еврото се превръща в политическо оръжие. Страховете са разбираеми. Но историческите факти са ясни: няма нито една държава, която дългосрочно да е пострадала от въвеждането на еврото. Напротив. Стабилността, достъпът до капитали и защитата от валутни кризи са реални ползи — не обещания.

От 1989 г. до ден днешен пълното интегриране на България в Европейския съюз е националният приоритет, следван най-последователно. Еврото е следващата стъпка от този път. Да я спре сега, в последния момент, заради политически страхове — би означавало да се предадат десетилетия труд.

Какво трябва да се случи?

Необходимо е стабилно правителство. Не перфектно — стабилно. Правителство, което стои достатъчно дълго, за да подпише договори, да изпълни проекти, да отчете резултати. България няма девет живота, за да си позволи още експерименти.

Топката е на нашата територия. И часовникът върви.