Има теми, по които политиците говорят предпазливо. Отбраната не е от тях.

„Войната вече ни е до главите.” Не е метафора. Не е реторика за предизборна кампания. Това е оценката ми на човек, който заседава в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент. Горд съм да съм единственият българин с пълноправно членство в нея от създаването ѝ.

България стои пред прозорец на възможности, който няма да остане отворен вечно. Въпросът е само дали ще възползваме.

Приказката с Америка приключи.

Десетилетия наред Европа е живяла с удобната илюзия, че сигурността е нечий друг проблем. НАТО ще се погрижи. САЩ ще ни пазят. Ние само трябва да се развиваме.

Тази приказка приключи.

Промяната в ангажимента на Вашингтон е недвусмислен сигнал, че Европа трябва да се погрижи за себе си. ЕС е създаден от руините на Втората световна война с идеята за мир, а не за въоръжаване. Но геополитическата реалност не се интересува от учредителните договори. И сега Европа догонва с бързи темпове изпуснатото.

Къде стои България?

Тук идва частта, за която се говори твърде малко в публичното пространство.

България не е само страна, която се нуждае от защита. България е страна, която може да я осигури и да спечели от това икономически. Само за 2023, Българската военна индустрия е реализирала продукция за 2,5 милиарда евро. Това означава само едно – че България е в много по-силна позиция, отколкото повечето си дават сметка.

Заедно с Полша и Чехия, България е сред държавите с най-голям потенциал да доставя отбранителна продукция за целия Европейски съюз. Имаме заводи. Имаме капацитет. Произвеждаме боеприпаси, бронирана техника и компоненти, търсени на пазар, който изведнъж е станал огромен. Единственото, което все още не произвеждаме, са самолети и танкове, като за второто имаме немалък потенциал.

Освен това, България заема стратегическа географска позиция. Коридорът от пристанище Дуръс в Албания, през Скопие и София до Бургас и Варна, е гръбнакът на отбраната на Източния фланг на НАТО. Магистралата Бургас-Варна не е просто инфраструктурен проект – тя е стратегически приоритет за сигурността на целия Съюз.

Какво трябва да се случи?

Имам възможността да работя активно по решенията.

Девет български компании бяха представени в Брюксел пред европейски партньори и институции. Целта е конкретна: България да се позиционира като незаобиколим доставчик в европейската отбранителна верига – преди другите да са заели това място.

Инвестициите в отбрана не са в противоречие със социалните разходи. Те създават работни места, повишават заплатите и носят икономически растеж. Това не е разход. Това е вложение.

Прозорецът е отворен. Засега.

Грижата за отбраната не е сезонна работа, която се върши само когато войната е в задния двор. Нужни са десетилетия последователни инвестиции и поне две-три правителства с идентична визия, за да се изгради реален капацитет.

България има потенциала. Има индустрията. Има географската позиция. Има човек в сърцето на европейската отбранителна архитектура.

Единственото, което все още липсва, е политическата воля да не се изпусне моментът.

България е на ръба да изгуби милиарди европейски средства. Не заради лоши закони. Не заради Брюксел. Заради нас самите.

За две години от Плана за възстановяване и устойчивост са получени едва 42 милиона лева от налични 6,9 милиарда. Това е по-малко от 1%. Говорим за пари, предназначени за болници, пътища, дигитализация, образование. Пари, за които България е преговаряла, за които е поела ангажименти и за които всеки български данъкоплатец е имал правото да разчита.

Вместо това — поредица от избори, служебни кабинети и политически патови ситуации. Докато се въртим в кръг, срокът тече.

Защо е тревожно?

По оценката на Новаков поне половината от тези средства вече са в риск. Не е хипотеза — това е реалността, когато проектите не стартират навреме, когато администрацията се сменя непрекъснато и когато политическата воля липсва.

Тези пари не са подарък. Те идват с условия, срокове и отчетност. Европейската комисия не чака вечно. И когато срокът изтече, ще е изтекъл — без изключения.

Еврото не е различно

Новаков наблюдава с безпокойство как темата за еврото се превръща в политическо оръжие. Страховете са разбираеми. Но историческите факти са ясни: няма нито една държава, която дългосрочно да е пострадала от въвеждането на еврото. Напротив. Стабилността, достъпът до капитали и защитата от валутни кризи са реални ползи — не обещания.

От 1989 г. до ден днешен пълното интегриране на България в Европейския съюз е националният приоритет, следван най-последователно. Еврото е следващата стъпка от този път. Да я спре сега, в последния момент, заради политически страхове — би означавало да се предадат десетилетия труд.

Какво трябва да се случи?

Необходимо е стабилно правителство. Не перфектно — стабилно. Правителство, което стои достатъчно дълго, за да подпише договори, да изпълни проекти, да отчете резултати. България няма девет живота, за да си позволи още експерименти.

Топката е на нашата територия. И часовникът върви.